Начало / Речник

Речник

изодом, изодомна зидария (гр.)

Зидария, при която квадрите са в редове с еднаква височина.

имбрекс, имбрицес (лат.)

По-силно или по-слабо извити керемиди за покриване на билото на покрива и на огънатите нагоре краища на плоските покривни керемиди (тегули). Първоначално се правят от керамика, а по-късно - от мрамор. На гръцки: калиптер.

имплувий (лат.)

Басейн в средата на римския атриум за събиране на дъждовна вода.

импост (лат.)

Трапецовидна призма, най-често със заоблени ъгли в долната си част, разположена над капителите в ранновизантийската архитектура (V - VІв.). Служи за пренасяне на тежестта от арките върху колоните.

инсула (лат.)

1. Квартал в древногръцките и римските градове между от четири улици.

2. Многоетажна жилищна сграда в архитектурата на Римската империя.

интерколумний (лат.)

Междуколоние; разстоянието между най-близките повърхности на две съседни колони в колонадата (аркадата). Величината на интерколумния е постоянна за дадена колонада.