Начало / Речник

Речник

одеон (гр.)

Покрита сграда за музикални и поетични камерни представления в Гърция и Рим, с наличие на стъпаловидно разположени зрителни места, разположени концентрично спрямо сцената.

ойкос (гр.)

Трапезария, отворена с широката си част към перистила на жилищната сграда.

опус (лат.)

Дело, завършено произведение. Използва се за определяне на типа конструкция или за начина на подреждане на елементите в конструкцията - например различните начини на зидане, декоративна обработка на стени и подове, характерни за римската строителна техника.

опус вермикулатум (лат.)

Тип мозайка, където тесерите са подредени в извиващи се линии, често оформящи контура на формите и фигурите.

опус теселатум (лат.)

Настилка или облицовка от правилно оформени парчета от различен материал и с различен цвят, оформящи геометрични шарки. Обикновено се използва за фон при мозайките.

ордер, ред

Взаимната обвързаност, конструктивна и естетическа, на елементите на архитектурната гредо-подпорна или арко-сводова система.

ортостат (гр.)

Обработени каменни блокове, поставени вертикално като облицовка в най-ниския пояс на каменната зидария.

орхестра (гр.)

Централно място в гръцкия класически театър, между театрона и проскения.  Първоначалната й форма при древногръцките театри е пълен кръг, а при римските - полукръг. За провинциите на римската империя са характерни т. нар. подковообразни орхестри.

остиум (лат.)

Входът в римското жилище.