Начало / Речник

Речник

абак (гр.)

Плоча, която завършва капителя и поема товара от архитрава.

агора (гр.)

Централен площад в античните древногръцки градове, пазарен площад, най-често с неправилни геометрични очертания.

аквeдукт (лат.)

Инженерно съоръжение, което пренася вода.

акропол (гр.)

Най-високото укрепено място в древногръцките градове.

ала

В архитектурата: пространство от двете страни на атриума в римската жилищна сграда.

алтар (лат.)

Жертвеник, висок постамент за извършване на ритуали.

амбулацио (лат.)

Покрита колонада или аркада, която е служела за разходки и разговори. Най-често е разположена по страните на ареята на форума.

амфитеатър (гр.)

Сграда, предназначена за различни зрелищни изпълнения. Най-често тя е с кръгло или елипсовидно очертание в план, с разположени стъпаловидно зрителни места и без покрив.

аналема (гр.)

В архитектурата: напречна стена, поддържаща последния сектор на стъпаловидно разположените зрителни места при стадиони и театри.

андрон (гр.)

Главно помещение в гръцката жилищна сграда, предназначено за мъжете.

антаблеман (фр.)

Архитектурната надстройка над колоните. Състои се от архитрав, фриз, корниз.

антефикс (лат.)

Декоративен елемент, използван за покриване на челната част на имбрексите в покривното покритие.

анти (лат.)

Челата на страничните, издадени напред надлъжни зидове на правоъгълна в план сграда.

анули (лат.)

Няколко "канала" (вдлъбнати пръстеновидни профили), които се намират между капителя и тялото на дорийската колона

аподитерий (гр.)

Помещение-съблекалня в римските терми.

апсида (гр.)

Полуцилиндрично или полигонално в план пространство, част от сграда, което излиза пред фасадната й равнина. Най-често се среща при църковните християнски сгради.

ара (лат.)

По-малък олтар за жертвоприношения.

ареа (гр.)

Свободното, открито пространство в римския форум. Най-често с настилка от камък.

арена (лат.)

Мястото за игри в амфитеатрите, най-често покрито с пясък.

арка (лат.)

Дъговидна конструкция за премостване на разстояние между две колони или два стълба. Изобретение на римляните, арката е характерен конструктивен елемент в римската архитектура. Класическата римска арка е полукръгла.

аркада (лат.)

Поредица от арки, поддържани от колони или стълбове.

аркатура (лат.)

Залепена за стена аркада без реални отвори („сляпа”) с декоративна функция.

архиволта (лат.)

Декоративно архитектурно оформяне на челната страна на арката посредством полукръгли очертания, концентрични на отвора на арката.

архитрав (гр.)

Главната греда, която носи надстройката над колоните. Първоначално е била дървена, но по-късно в античната гръцка архитектура се изработва от мрамор.

атриум, атрий (лат.)

1. Централно разположено пространство в класическата римска жилищна сграда, от което се осъществява достъпа до другите помещения в дома. В центъра на атриума най-често е бил разположен плитък басейн (имплувий), над който е имало отвор (комплувий) в покривната конструкция.

2. Откритото пространство пред входа на християнските базилики, което служи за събиране на непокръстените.

афезис (гр.)

Стартовата линия в хиподруми, стадиони и други места за надбягване.