Марк Аврелий

Марк Аврелий - императорът философ (лат.: Marcus Aurelius Antoninus)
Роден в Рим.
Период на управление: от 117 г. до 180 г.

„Върши без колебание каквото ти повелява човешката същност; казвай каквото ти се струва най-справедливо – но с любезност, скромност и искреност.”
Марк Аврелий, Размисли, VIII.5.

Марк Аврелий е императорът, който се възхвалява като въплъщение на античния гръцки идеал за владетел-философ.  Той произхожда от семейство на патриции. Освен с отлично образование, се отличава с благороден нрав и сдържаност в поведението. Независимо обаче от стремежите към траен мир, управлението му е белязано от битки и войни. Първоначално проблемна е източната, а след това и северната граница. Управлението му съвпада с епохата, наречена "Златен век" на Римската империя, но също така това е периодът, когато започват да се появяват първите признаци на наближаващата криза. Тази криза е провокирана от нахлуващите от север варвари. Провинциите Мизия и Тракия са били застрашени, което е причина Марк Аврелий да изгради както пътища, така и да укрепи и някои от римските градове в днешните български земи. 

Марк Аврелий и Филипопол
За много от крепостите по днешните български земи е било необходимо да бъдат укрепени и реконструирани. Това е ставало с труда на самите войници. Такъв е случаят с Филипопол. Построена е нова стена, почти успоредна на старата. Стената била с дебелина 2,10 м и е обхващала площ от около 78 ха. Част от руините й могат да се видят в новия Презентационен център на Античния стадион.

Статуя на Марк Аврелий, Капитолийски музеи, Рим / В. Панджарова